събота, 15 септември 2007 г.

КУРСОВА РАБОТА

РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ
В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа. В началото той е бил достъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания, Франция, Швейцария и други.След Втората световна война туризмът става масов. От 1950 г. до началото на 1990-те броят на туристите е нараснал от 10 милиона души на 400 милиона души, а днес броят им е около 1 милиард.Класическото определение за туризъм е пътуването с цел отдих и развлечение. Туризмът може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. Основател на българския туризъм е българският писател, съдия и народен будител Алеко КонстантиновСъвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. Поради високите темпове на развитие той с основание се определя като един от водещите отрасли на новия век.Туризмът има социално, икономическо, политическо и екологично значение. Той допринася за укрепването на здравето и за възстановяването на работоспособността на хората; обогатява техните познания; повишава езиковата им култура; разкрива нови работни места; осигурява доход на заетите в него; променя облика на селищата и териториите, в които се развива; повишава стандарта на живот на местното население. Туризмът може да бъде морски, планински, екологичен, екстремен, културен и мн.др.
Според целта си,той се разделя на:
Познавателен
Рекреационен
Културен
Балнеоложки
Лечебен
Конгресен
Бизнес и панаирен
Бизнес
Спорт
Аграрен
Планински
Морски
Речен
Риболовен и ловен
Eко туризъм
Събитиен
Трекинг
Хоби туризъм
Религиозен
Винен туризъм
Секс туризъм
Екстремен
Военен
Социален
Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават:
Краткотраен
Дълготраен
Ежеседмичен
Според стопанските резултати се поделя на стопански и социален туризъм.
Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа. Според гражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната се нарича пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница.
Според начина на организация на туристическите пътувания туризмът е:
Организиран
Неорганизиран
Групов
Индивидуален
Факторите за развитие на туризма са:
Природни
Социално-икономически
Културно-исторически
Екологични
Географско положение
Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две големи групи туристически ресурси:Природни и културно-исторически (антропогенни).
Материалната база на туризма включва средствата за подслон и хранене (хотели, къмпинги, хижи, ресторанти), както и всички съоръжения и дейности, свързани с туристическото обслужване. В наше време в света има три големи района, в които туристическите потоци се зараждат — Европа, САЩ и Япония. Те са наречени от специалистите „светът на заминаващите“. Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, имат изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм — най-големите в света. В процес на формиране са туристическите райони в Азиатско-Тихоокеанския район, в Южна Америка и в Африка (Северна и Южна).
Европа осигурява най-интензивния туристически поток — вътре в континента и от континента за другите туристически райони. Европейската природа е разнообразна, континентът е люлка на древни цивилизации, на сравнително малката му територия са разположени десетки, богати на туристически ресурси страни, което стимулира туристическите пътувания. Стимул за туризма са и високата степен на икономическо развитие на страните в Западна Европа и доходите на населението в тях — те превишават значително средното равнище за света. Районът на САЩ разполага с разнообразни туристически ресурси. Туристическият поток е разпределен равномерно. Половината от туристите пътуват в страната, а другата половина — към всички туристически центрове в света. Най-посещавани от американците са Канада, Мексико и Карибския басейн. Японците посещават най-често Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, а през последните години — и Европа. Днес нараства потокът от туристи към Мексико, Мароко, Тунис, Карибските острови, островите в Индийския океан, Сингапур, Тайланд и други. Туризмът в страните от Третия свят е изправен пред решаване на много проблеми. Те произтичат от темповете на икономическо развитие на тези страни. Към Третия свят са насочени само 15% от туристическия поток в света. В туризма на тези страни преобладава държавният сектор, качеството на туристическите услуги е по-ниско, капиталовложенията в отрасъла са незначителни, рекламата — незадоволителна. Има и страни от Третия свят, които правят изключение — например някои арабски страни). Най-посещавани страни в света са Франция (67,3 млн. д.), Италия (56,4 млн. д.), Испания (43,4 млн. д.), САЩ (48,4 млн. д.), Мексико (19,4 млн. д.), Канада (17,6 млн. д.), Унгария (17,2 млн. д.), Португалия (10,1 млн. д.). В териториите, в които туризмът е доминиращ стопански отрасъл (морски крайбрежия, планини, селища — архитектурни резервати, и други), материалната база за обслужването на туристите и туристическите услуги непрекъснато се усъвършенстват и променят. Целта е целогодишно да се привличат повече туристи и да се увеличават доходите от извършените туристически услуги.
Изменят се и централните части (ситито) на големите градове, откриват се нови ресторанти, търговски заведения и други, за да се оползотворят по-рационално туристическите им ресурси. Предвижда се изграждането на туристически селища в урбанизираните територии. Туризмът е един от основните клонове на икономиката в България.
България е разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия. Тя е дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, прабългари и османци. В страната има много музеи, манастири и други исторически забележителности.Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а главните морски - Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена. Планините Рила,
Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат планинари и алпинисти. През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн, а през 2004 — 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания. Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието (виж предложения: Почивки на море) и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България.Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм.Туризмът осигурява работа за повече от 10 млн. д. в страните от Европейския съюз. Чрез него се осигуряват средства за Европейската банка за развитие, стимулират се търговията и транспортът, подобрява се качеството на услугите, разширява се инфраструктурата на отрасъла.След влизането на България в Европейския съюз,нивото на посещаемост на България рязко се вдигна,все повече чуждестранни туристи започнаха да посещават България.Това допринася за евентуално бъдещо развитие на туризма на нашата република. Влизането на България в ЕС се очаква да даде силен тласък за развитието на туризма - това бе един от изводите на състоялата се в София 6-та международна туристическа конференция “България – страна на мечтите”. Тя бе организирана от почетния консул на България в Невада и бивш губернатор на този “най-туристически” американски щат Боб Милър.Причините за това заключение са две. Като част от европейското семейство България ще става все по-популярна дестинация в Европа, а и в света. От друга – достъпът до европейските фондове ще позволи да се преодолее основният проблем на българския туризъм днес – лошото състояние на инфраструктурата. Решаването на този критичен въпрос ще позволи на България да привлече в близките години 7-8 млн туристи, т.е. два пъти повече от посетилите страната през 2006-та. Със своите уникални природни дадености, обновена и луксозна хотелска база, възможности за почти всички видове туризъм - морски, планински, културен, исторически, селски, екологичен, България наистина има огромен потенциал да се утвърди като значима световна дестинация. Същевременно е необходимо да се сложи спирачка на бурното и безогледно строителство в българските курорти и да се обърне внимание на опазването на природните богатства. Устойчивото развитие на туризма е посоката, в която и ЕС смята да развива този бранш на Стария континент. Туризма ще бъде важен фактор за икономическото развитие на ЕС. - Що се отнася до бъдещето на туризма в България, Световната организация по туризъм предвижда растеж в бранша България ще има всички шансове да се възползва от него. Преките ползи от влизането на България в ЕС се заключават в това, че България вече ще може да участва във вземането на решения за бъдещето на туризма в Европа като цяло и да види по-добре собственото си място в тази област. Един от проблемите, които подлежат на обсъждане, са пътищата за устойчиво развитие на туризма в Европа. А в това отношение България има голям потенциал. ЕК предстои да изготви доклад с основните насоки и препоръки за устойчивото развитие на туризма. Като член на ЕС България вече може да се възползва от Фонда за регионално развитие, за да финансира изграждането на инфраструктурата и други сектори, свързани с развитието на туризма по устойчив път. На първо време вероятно няма да е лесно да се научим да използваме пълноценно възможностите на европейските фондове.България имате голям потенциал в областта на туризма – много културни и исторически паметници, които са в списъка на Световното културно наследство, изготвен от ЮНЕСКО. Имаме чудесни природни дадености, богата и разнообразна флора и фауна. Козовете за развитие на туризма са много. Има страни, които не притежават почти нищо от това, с което България разполага. България може да развива туризма в толкова различни области. Въпросът е да се определим своите приоритети. Ако те съвпадат с приоритетите на ЕС в тази област, ще можем по-лесно да имаме достъп и до фондовете на общността.Добри перспективи за развитието на туризма в България и целия регион на ЮИЕ . Шестата международна туристическа конференция “България – страна на мечтите” /10-11 януари/ която беше посветена тази година на възможностите за предлагане на общи туристически пакети за страните от ЮИЕ, обединени от своята богата история, уникално културно наследство и запазена природа. На конференцията бяха обсъдени променящите се условия след присъединяването на България към ЕС от началото на т. г. и свързаните с това нови предизвикателства за развитието на туризма у нас. Форумът “България – страна на мечтите” е всъщност първото бизнес събитие в България след приемането на страната в голямото европейско семейство. Туризмът е област, в която България е постигнала много през последните 10 години, но това далеч не е пълният потенциал на страната и на хората, работещи в този бранш. Особено сега – след приемането на страната в Европейския съюз, развитието на туризма ще се засили и скоро ще видим резултатите от това. Постигнатия изключителен годишен ръст в туризма от 11-17 на сто за последните 5 години и приноса в тази насока на конференции като “България – страна на мечтите”. Основното предимство в момента са цените. България предлага туризъм и бизнес на по-ниски цени от много други части на света. Голямата пречка, разбира се, е разстоянието и разходите за транспорт до САЩ.Обмисля се пускането на директни полети от София до САЩ и това ще бъде положителен факт.България би спечелила, ако фокусира предложенията си върху конкретни области от туризма като например наблюдението на птици или ловния и екологичния туризъм, които имат много привърженици в САЩ.
А едва ли има по-добро място за такъв вид туризъм от България с нейните чудесни планини, реки и езера. Привлекателни са и възможностите за евтин ски-туризъм тук. Разбира се,не може да се очаква в близките години България да стане основна туристическа дестинация за САЩ. Но сега след влизането в ЕС, нашата красива страна със сигурност ще става все по-популярна в Западна Европа, а и зад Океана.
ЕС отпуска 11 милиарда евро на България за периода 2007 - 2013 г. За развитие на българския туризъм са заделени 176 940 861 евро, или 13% от 1,4 милиарда, отпуснати за програмата за регионално развитие. Заедно с 15% съфинансиране от българския бюджет общо вложените средства в българския туризъм до 2013 г. ще станат над 208 милиона евро. По-голямата част от европейските средства за развитие на туризма в България ще се разпределят от Министерството за регионално развитие.Голямата част от средствата ще отидат за подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура и за развитие на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинациите. За тези две основни цели ще се похарчат 85% от средствата.Европейски пари обаче няма да се отпускат в районите със силно развитие на туризма, като Черноморието и големите ски курорти, както и в големите градове. Мотивацията за това решение е, че там туризмът и без това е свръх развит и оказва сериозен натиск върху социалната и околната среда. Ще бъдат подкрепяни маршрутни проекти, включващи туристически обекти и организации от различни части на страната. Специално внимание ще се отделя на специализираните видове туризъм, особено културен, екологичен, балнеоложки и селски туризъм. Целта е да се намали териториалната концентрация на туризма и да се насърчи туризмът извън традиционните сезони и да се увеличи заетостта на туристическата леглова база през цялата година.Средства ще има и за организиране на събития, насърчаващи туризма, като например фестивали, събития на открито, спортни състезания, фолклорни прояви, представяне на местни и регионални традиции, кухня и занаяти. Развитието на туристическата инфраструктура, свързана с атракциите, също ще подлежи на финансиране. Тук се включва изграждане на туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места, за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове, детски и спортни съоръжения за отдих, паркинги, тротоари, зелени площи, обществени тоалетни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, както и съоръжения и удобства за инвалиди и възрастни посетители. Предвидени са и средства за обучение на персонала, работещ в атракциите. Над 26 милиона евро, или 15% от средствата са отделени за развитие на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинации. Сред финансираните дейности ще са национални и международни туристически панаири, информационни форуми, които да ползват туристическия бизнес, обновяване и оборудване на туристически информационни центрове. Създаването на интернет базирани информационни системи за туристическо обслужване, дейности по създаване на регионална туристическа идентичност и марка като ратифициране на туристическите обекти и атракции също ще се финансират с европарите. На Държавната агенция по туризма ще бъдат предоставени още 26 милиона евро за дейности за популяризиране на българския туризъм на национално и международно ниво. Те ще включват информационни кампании, въвеждане на национални системи за качество на продукти, провеждане на туристически годишни награди.Общо 2 972 789 чуждестранни граждани са посетили България през периода януари - юли 2007г. Това са туристи според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с 4,49% повече в сравнение със същия период на 2006г. Страната ни е посетена от 2 178 693 граждани на Европейския съюз, което показва увеличение спрямо същия период на 2006г. с 30,26%. Относителният дял на туристите от ЕС от общия обем е 73%, което потвърждава тенденцията от предишните години, че ЕС остава основния генериращ туристически пазар за България.От началото на годината страната ни е посетена от най-много гърци 443 978, което е с 33,50% повече от миналата година. Румънците, които са преминали през страната ни са 412 890, което е с 140,88% повече в сравнение с миналата година. През тази година се наблюдава отлив на граждани от Сърбия и Черна гора. Техният брой е намалял със 74,84%, което означава, че в България са почивали 83 020 души. Намалели са и туристите от Македония със 73,87%, т.е. страната ни е посетена от 75 069 души.От началото на годината страната ни е посетена от най-много гърци 443 978, което е с 33,50% повече от миналата година. Румънците, които са преминали през страната ни са 412 890, което е с 140,88% повече в сравнение с миналата година. През тази година се наблюдава отлив на граждани от Сърбия и Черна гора. Техният брой е намалял със 74,84%, което означава, че в България са почивали 83 020 души. Намалели са и туристите от Македония със 73,87%, т.е. страната ни е посетена от 75 069 души.Приходите от международен туризъм за първите шест месеца на 2007 г. възлизат на 866.5 млн. евро, което е с 15.86% повече от същия период на 2006 г. За периода България е посетена от общо 2 972 789 чуждестранни граждани през периода януари ­ юли 2007 г. Това са туристи според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с 4,49% повече в сравнение със същия период на 2006 г. В страната ни най-много туристи са дошли от Гърция ­ 443 978 души, следват Румъния ­ 412 890, Германия ­ 310 283, Великобритания ­ 241 549, Турция ­ 157 659 и Русия ­ 146 356.
Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за първите шест месеца на 2007 г. възлизат на 866.5 млн. евро (15.86% повече от същия период на 2006 г.). Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за същия период са на сума от 609 млн. евро (15.63% повече спрямо същия период на 2006 година. България е посетена от 2 178 693 граждани на Европейския съюз, което показва увеличение спрямо същия период на 2006 г. с 30,26%. Относителният дял на туристите от ЕС от общия обем е 73%, което потвърждава тенденцията от предишните години, че ЕС остава основния генериращ туристически пазар за България. През периода януари ­ юли 2007 г. българските граждани са реализирали общо 2 423 093 пътувания в чужбина по всички видове цели, което е с 7.42% повече от същия период на миналата година. Страните на Европейския съюз са посетени през седемте месеца на 2007 г. от 1 470 535 българи, което показва увеличение с 11.34% спрямо същия период на миналата година. Най-много българи са пътували до Турция, Гърция, Сърбия, Черна гора, Македония, Германия, Италия, Румъния, Испания. България е посетена от общо 2 972 789 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите) през периода януари - юли 2007 г. Това са туристи според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС, съобщават от Държавната агенция по туризъм. Техният брой е с 4,49% повече в сравнение със същия период на 2006 г.
През последните няколко години денталният туризъм в България процъфтява. Редом с изпъстрените със сувенири сергии, с многобройните битови механи, ресторанти и дискотеки, на всяка крачка ще откриете и стоматологични кабинети, задължително с табелата на английски “Dentist”, сякаш става дума за поредната туристическа атракция. И наистина от сутрин до вечер потокът от пациенти в тези зъболекарски кабинети и малки частни клиники не стихва. Удобно настанени в приемната, обгърнати от вниманието на персонала, англичани, шведи, австрийци, германци, французи и пр. търпеливо чакат реда си за желаната от тях оздравителна или най-често разкрасяваща процедура. Възползвайки се от необичайно ниските цени на зъболекарските и зъботехническите услуги, чужденците пристигат тук, за да се сдобият с висококачествени имплантанти, несъдържащи метал зъбни заместители, керамични фасети за сияйно бяла усмивка и други атрибути, прилагани в съвременната естетична стоматология. Подобни услуги се предлагат не само по нашето Черноморие, но и в клиниките на по-големите градове на страната. Интересът към набиращия популярност дентален туризъм у нас е толкова голям, че някои туроператорски агенции започнаха да включват в пакетите си за почивка в България и неколкодневни лечебни или разкрасяващи курсове в нашенски стоматологични клиники. Нещо повече – т.нар. зъбен туризъм вече привлича и първите чужди инвеститори. През есента на 2006 г. в един от курортните комплекси край черноморската ни столица Варна отвори врати една от най-модерните в Европа клиники за имплантология и естетична стоматология, собственост на швейцарско акционерно дружество. Основните й клиенти, разбира се, са туристи от Западна Европа, които разчитат на европейско обслужване на добри цени. Още в първите дни след откриването й клиниката регистрира огромен наплив от чуждестранни пациенти. Според Франц Гренцебах - представител на инвеститора, преди да се установят във Варна, собствениците са провели задълбочено маркетингово проучване на региона на Югоизточна Европа и са установили, че България и особено българското Черноморие са най-перспективни по отношение на денталния туризъм. Причините са наличието на чудесна туристическа инфраструктура, много добре подготвените местни стоматолози и зъботехници и не на последно място - конкурентните цени на процедурите. Оказва се, че у нас един имплантант с всички съпътстващи процедури, включващи предварително третиране, подготовка на челюстната кост, изграждането на самия имплантант и пр., струва почти два пъти по-малко отколкото в останалите страни на ЕС. Явно тези предимства се оценяват по достойнство от чуждестранните ни гости. “Впечатлението ни е, че по-голямата част от пациентите, които посещават клиниката ни, пристигат във Варна специално с цел лечение и съответните процедури, които ние прилагаме под формата на лечебни комплекси с продължителност от 7-14 дни – твърди г-н Гренцебах. - На първо място, това са туристите, които идват от Западна Европа. Около 80% от клиентите ни са от тези страни. Те посещават кабинетите ни, за да преминат съответен курс на лечение и за да се подложат на някои естетични процедури. Разбира се, паралелно с това пациентите ни се възползват и от възможността да си починат и да прекарат приятна ваканция в курорта и в града. Другото, което прави впечатление, е, че потокът от чуждестранни пациенти не намалява дори през зимните месеци.”
Туризмът дава и добри икономически резултати. Те биват преки и косвени. Преките резултати се получават от приходи от нощувка и хранене, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване или престой - например от транспорт, при задоволяване на културни нужди, покупки на стоки и др. Допринася за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, оказва благоприятно влияние върху облика на много наши села и градове. За бързото развитие на туризма у нас са налице всички основни условия - природа, икономически, културни и исторически обекти, които са цел на туристически пътувания. Това са т.нар. курортно-туристически ресурси. В сравнение с всички други видове ресурси те имат някои особености: привлекателно въздействие, териториална неподвижност, многократност на използването, което обикновено изисква тяхната защита и поддържане. Към условията на туризма се отнася и материално-техническата база. Тя включва средствата за подслон и прехрана на туристите, а също транспортните, комунално-битовите и сервизните съоръжения в услуга на туристите. Важно условие е и наличието на необходимия туристически контингент. Най-важният и масов вид туризъм у нас е вътрешният. Особено интензивни са вътрешните туристически потоци към Черноморието и високите планини. Масовият туризъм в България се развива възходящо и според Министерство на икономиката една от причините за растеж е разнообразието на възможности, които страната може да предложи. Това води до извода, че алтернативният туризъм е добре развит, обобщават от springday.2006.hit.bgАлтернативният туризъм (селски, ЕИО, културен, здравен, спортен, и т.н.) под формата на обиколки (по-дълги от един ден) е незначителен в сравнение с масовия туризъм, както и по отношение на потенциалните възстановителни ресурси. Според SEEEurope.net, той привлича годишно само около 3 милиона евро, което е увеличение с 30% спрямо предходните години. Въпреки, че туризмът напоследък е станал най-голям приоритет, още не е формирана национална стратегия, нито е налице сериозно изследване, проучване и анализ на международните пазари, страните конкуренти и предпочитанията на клиентите. За чуждестранни туристи интересни дестинации са предимно областите Варна и Добрич, които са с излаз на морето. Северозападен район България има множество интересни природни, културни, исторически и други видове ресурси, подходящи за алтернативен туризъм. В много части на страната в различните области има малко, но интересни природни, екологически и исторически ресурси. Някои от тях имат потенциал да станат “туристически магнити”, демонстрирайки възможни клъстери, свързани с алтернативния туризъм. Северната граница ни граница- река Дунав предлага възможности за круизи, риболов и пътешествие по бреговете. По-надолу на юг е впечатляващата пещера Магура и скалите на Белоградчик. В Белоградчик е реализиран интересен проект, който има за цел да обедини усилията на занаятчиите, неправителствените организации и представителите на общината, които са заинтересовани от насърчаване на традиционните занаяти в района и да помогнат на занаятчиите да продават своите продукти. В Монтана има множество ценни манастири, а на юг от Враца е красивият Врачански старопланински природен парк с възможности за планински и културен туризъм в района на Берковица. Понастоящем туризмът и туристическите съоръжения са недоразвити и с малко възможности за настаняване на малкото чуждестранни (обикновено от централноевропейските страни) туристи, които посещават Видин с круизи, организирани по река Дунав и спират в района само за няколко часа, необходими за посещение на пещерата Магура.Днес, туризмът обаче обхваща не само свободното движение на стотици милиони хора, той не е само важна форма на използване на свободното време и основно средство за връзка между хората, за политически, икономически и културни контакти. Той се превърна в икономически и социален феномен на ежедневието на стотици милиони, на нашето съвремие, като цяло. През 2000 г. постъпленията от международен туризъм в света се изчисляват на 478 милиарда щатски долара, т.е. средно дневно през тази година са били отчитани приходи от международен туризъм в размер на 1.3 милиарда щатски долара. Към тези постъпления от продажба на туристически услуги, следва да се прибавят и 97 милиарда щатски долара приходи от транспортни услуги, свързани с международните туристически пътувания. В периода на преход от централно планиране към пазарна икономиката, започна процесът на приватизация и в българския туризъм. След 1997 г. този процес протича с изключително бързи темпове, като към края на 2001 г. туризмът в България е практически частен отрасъл. Днес над 96% от собствеността в българския туризъм е частна. Определено може да се направи изводът, че през последните години туризмът в България се утвърди като работещ и развиващ се отрасъл. Приватизацията в българския туризъм доведе до качествени промени в структурата на предлагане. Ако през 1995 г. над 60% от хотелската база е в обекти ниска категория - "1" и "2 звезди", а капацитетът на предлагане в хотели от "4" и "5 звезди" съставлява само 7%. През 2001 г. висококатегсрийната база съставлява вече над 12% от българското хотелиерство, а относителният дял на хотелите "1" и "2 звезди" е спаднал с 10 пункта. В черноморските курорти се наблюдава аналогична тенденция към промяна качествената структура на предлагане, като с най-бързи темпове нараства базата в "3 звездни" -ни хотели (от 33% на 40%). В резултат на тези процеси се доокомплектова и специализираната туристическа инфраструктура, особено в морските курорти. Изградени бяха десетки нови басейни, тенис -кортове, фитнес - зали и пр. Действително, инвестициите в следприватизационния период са насочени предимно към повишаване качеството на предлагане и повишаване категорията на хотелската база. Същевременно обаче развитие получи една нова форма на предлагане - пара - хотелиерството. В редица селища, повече от които извън утвърдените туристически центрове, с бързи темпове се разви. семейното хотелиерство. Изградиха се множество семейни хотели, пансиони и други обекти. По данни на TourInfo, техният брой надхвърля 1700. Не само тези сухи цифри илюстрират новото отношение към туризма. Днес, в този бранш редица хора виждат своето бъдеще и възможности за алтернативна работа. Показателни за това са нарастващият участниците в курсовете за преквалификация, организирани от Министерството на труда и социалната политика, проектите по програмата гражданска инициатива и др. Същевременно трябва да подчертаем, че през последната година международният туризъм в България се утвърди като експортен отрасъл №1 в националната икономика. По данни на граничната статистика, през 2001 г. България е била посетена от 5.1 млн. чуждестранни граждани. Около 54% от чуждестранните граждани, посетили България, са с цел туризъм,т.е. броят на чуждестранните туристи надхвърля 2.8 милиона души, което съставлява над 17% повече в сравнение с успешната 2000 година. Трябва да подчертаем, че за последните 5 години, относителният дял на чуждестранните туристи в общия брой чужденци, посещаващи България, е нарастнал в над 20 пункта, т.е. от 31% през 1997 г. на 54% днес. Най-значително е на нарастване при туристите от ЕС. Рекорден е броят на немските туристи - близо 375 хил. германски граждани са почивали в българските курорти през 2001 г., т.е. ръст на туристопотока от Германия с над 42% спрямо предходната година. През последните две години приходите от международен туризъм надхвърлят 1 милиард щатски долара (по данни на БНБ), като през 2001 г. се очакват те да достигнат 1.25 - 1.3 милиарда щатски долара. По предварителни данни, те съставляват над 15% - 16% от националния износ на стоки и,услуги и по своя обем, са на първо място сред експортните отрасли в българската икономика. За българския туризъм е характерна силно изразената сезонна и териториална концентрация. По информация на гранична статистика около 70% от туристите посещават страната ни през летните месеци с цел почивка на море. Аналогично е състоянието и на показателя валутни приходи, като около 40% от годишните постъпления, по данни на БНБ, се реализират през месеците юли и август. България - модерна и развита туристическа страна! България е известна предимно като дестинация за морски рекреативен туризъм - 70% от българския туризъм. Трябва, обаче, да подчертаем, че дори и при този вид туризъм е усвоена само известна част от потенциала за развитие. Това са главно плажните ивици и териториите в, и около големите морски курорти, градове и селища. За щастие, километри плажна ивица и стотици декари площи, особено в южната част на Черноморието, са свободни за туризма. Към тези недостатъчно усвоени ресурси следва да добавим минералните извори, които позволяват съчетание на климато- и балнеолечение по крайбрежието и удължаване на туристическия сезон. Отлични възможности за практикуване на яхтинг, сърфинг, водни ски, гмуркане, подводен риболов и други водни спортове, различни развлечения, фото- и еко туризъм и т.н., и т.н. политика на съвременното българско правителство за превръщането на България в съвременна и развита туристическа страна насочена към създаване на предпоставки, от една страна, за преодоляване на тези дизпропорции, чрез диверсификация на националния туристически продукт. От друга страна, стимулиране на качеството, като основа за конкурентно способността на българския туристически продукт.
През 2003 г. броят на туристите от ЕС за България се увеличава с изпреварващи темпове спрямо останалия свят. При 18.01% среден ръст на броя на чуждестранните туристи в България за 12-те месеца, страните от Европейския съюз отбелязват увеличение в броя на туристите за България от 25.30%.
ПРИСТИГАНИЯ НА ТУРИСТИ В БЪЛГАРИЯОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ(период Януари-Декември)
Година
2002*12м.
2003*12м.
2003/2002% промяна
ОБЩО с цел "Туризъм"
2992590
3531567
+18.01 %
ОБЩО ОТ ЕС
1243450
1558077
+25.30%
Отн.дял на ЕС
41.55%
44.12%
+2.57
Страни от ЕС
АВСТРИЯ
24358
23215
-4.69 %
БЕЛГИЯ
29076
32176
+10.66 %
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
110902
159341
+43.68 %
ГЕРМАНИЯ
480460
534582
+11.26 %
ГЪРЦИЯ
391386
547700
+39.94 %
ДАНИЯ
31628
42708
+35.03 %
ИСПАНИЯ
6113
6871
+12.40 %
ИТАЛИЯ
21313
24582
+15.34 %
ИРЛАНДИЯ
5056
6249
+23.60 %
ЛЮКСЕМБУРГ
1396
2378
+70.34 %
НИДЕРЛАНДИЯ
16515
21726
+31.55 %
ПОРТУГАЛИЯ
1258
1489
+18.36%
ФИНЛАНДИЯ
38108
48833
+28.14 %
ФРАНЦИЯ
30983
35766
+15.43 %
ШВЕЦИЯ
54898
70461
+28.35 %
* без децата, вписани в паспортите на родителите си


Министерство на икономиката счита, че на фона на неблагоприятното развитие на туризма в света и стагнацията в туризма на Европа като цяло, резултатите от 18.01% ръст в броя на туристите за дванадесетте месеца и ръст от 20.9% в приходите от туризъм за първите десет месеца на годината, са повече от благоприятни. Въпреки задържането в записванията на някои големи пазари през март и април, кризата в Ирак не успя да окаже значително негативно влияние върху реалните резултати на международния ни туризъм. Туризмът в България не успя да пострада и от ТОРС/SARS. Нещо повече - България излиза на едно от първите места в Европа по темпове на ръст в туризма за годината. Туризмът е водещ отрасъл в националната икономика и ефективен инструмент за социално –икономически растеж. България разполага със значителен туристически потенциал. Съществуват благоприятни условия за развитие на всички съвременни видове туризъм.Предимствата на българския туризъм са географското положение на страната, климата, съчетан с минерални води, пясъчна плажна ивица и разнообразния планински релеф, уникалните културно –исторически забележителности и съхранените етнографски особености и традиции, изградената туристическа база и кадровия потенциал, както и наличието на ресурсно осигурени и неизползвани свободни територии в екологичночисти райони. Добрите практики са класифицирани в пет основни категории:
1. Разработване на нови туристически продукти и дейности
2. Развитие на природни атракции
3. Управленски практики
4. Организационно развитие
5. Маркетинг на туристически продукт
Програмата по “Мениджмънт в хотелиерството и ресторантьорството" цели придобиването на знания за вземане на управленски решения, управление на хотелиерския персонал и финансов мениджмънт на средствата за подслон. Усвояват се знания и по управление на технологиите, прилагани в хотелиерството, ресторантьорството (фронт-офис, резервации, рецепция, камериерско обслужване, домакинство, социално-психологически аспекти) и допълнителните дейности. Изучават се стандартите на хотелиерския мениджмънт на Европейския съюз. Разглеждат се основните положения в организацията и технологията на счетоводния процес в хотелиерството.Овладяват се знания и умения за дейностите екскурзоводство и анимация, способстващи за доброто и смислено съдържание на времето за отдих и развлечение.

Туристическата анимация е сравнително нова дейност, развивана от туристическите фирми и агенции и специалистите трябва да владеят системата от методи, с които се стимулира интеграцията на членовете на туристическата общност и участието им в колективния живот. Анимацията е специфична туристическа услуга и изучаването на технологията й ще допринесе за повишаване на професионалното туристическо обслужване.

Европейския съюз дава изключително голям тласък в развитието на туризма на територията на Република България.Значително се е увеличил броя на туристите гостуващи у нас-не само от страните от Европа,но и от цял свят.Сравнение с предходни години,броят туристи се увеличава съ всеки изминал сезон.Въпреки това съм на мнение,4е все още им какво да се изисква по отношение на обслужването. Туризъм в България е имало,има и ще продължава да има-Европейския съюз само дава тласък,чрез който България ще просперира за напред в туристическо отношение. През последните няколко години туризма в България процъфтява. Туризма в България е много доходоносно перо и ние трябва да правим максималното,да създаваме добри условия,така,че все повече туристи да предпочетат България като туристическа дестинация,не само от Европа,но и в световен мащаб!




ИНФОРМАЦИЯТА Е ВЗЕТА ОТ:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

http://www.google.bg/

http://www.helpos.com/archive/preview/09_014_03_index.html

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gtype=9


http://analysis.expert.bg/?analysis_id=38

http://www.bolgaria.ru/forbulgarians/news/stat_turizum.php

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Turizum/Material/0203_dentalen_turizam.htm

Няма коментари: